Марин Подмолов

Роден на 18.08.1946г. в гр.Нова Загора, България.
Професионалната си подготовка започва още от 10 годишна възраст. Завършва художествена гимназия в София, а след това ВИИИ „Николай Павлович” – специалност приложна графика при проф. Александър Поплилов през 1974г.

Член на Съюза на българските художници от 1976г. От 1981г. до 1991г. е директор на художествена гимназия „Димитър Павлович” – Сливен.

Участие в десетки национални изложби: София, Видин, Перник, Пазарджик, Шумен, Варна, Русе, Добрич, Ямбол, Бургас, Сливен, Габрово, Несебър.

Участие в международни изложби: Париж, Лондон, Рим, Стокхолм, Сиатъл, Монреал, Токио, Варшава, Москва, Букурещ.

Самостоятелни изложби живопис:

Сливен – 1985г., 1995г., 1996г., 1997г., 1998г., 1999г., 2000г., 2001г., 2002г., 2003г.
Жеравна – 1990г., 1991г., 1992г.
Несебър – 1993г., 1994г., 1995г.
Нова Загора -  1995г., 1996г., 2004г.
Бургас – 1996г., 1997г.
София, Народно Събрание – 1996г., 1997г., Галерия „Сиконко” – 2000г., Гранд хотел София – 2006г., 2007г.,
Атина – 2000г.
Никозия – 2001г.

Конкурси и награди:

Носител на ордена Кирил и Методий I-ра степен.
1-ва награда за плакат на СБХ „60г. ВОСР” – 1976г.
1-ва награда за запазен знак на Мелинвест – Сливен – 2000г.
II-ра награда за портрет на композитора Мишо Тодоров – Сливен 1989г.
Почетен гражданин на гр. Сливен.

Негови творби са притежание на:

Национална Художествена Галерия – София,
Софийска градска художествена галерия,
музея за модерни изкуства - Токио,
музея „Виланов” – Варшава и множество частни колекции в цял свят.

Живее и работи в Сливен и София.

Марин Подмолов

Художник с изключително богат творчески диапазон и култура. Еднакво виртуозен в рисуването на фигурални композиции, стенописи, портрети, голи тела, натюрморти, пейзажи, гоблени, художествено пространствено оформление, плакати, запазени знаци, шрифтове и т.н. Независимо, че в живописта търсенията му варират от абстракция до поетичен реализъм и ортодоксални сюжети, творчеството му е много лично и лесно се разпознава.
Батикенкаустиката /смесена техника, лично негов патент/ - неръкотворния акварелен батик контрастира с категоричните цветни петна на енкаустиката и релефа. Подобно на пеене в катедрала, където детски гласчета звънтят и създават неповторима хармония до мощни мъжки баритони и баси, напомняйки неповторимата патина на времето.

Ето какво споделя художника: „В последните десетилетия виждам как пластичните изкуства си влияят и проникват едно в друго, като взаимно се обогатяват. Често в живописта срещаме пластика или графични приоми, а скулптурата ползва цветове. Като се замисля, това не е нещо ново. Достатъчно е да си припомним Египет или Древна Гърция. В същото време този „микс” на жанрове и стилове е тотален в изкуството като цяло – кино класиката в съвременните музикални клипове, живописта от всички епохи в киното. И колкото творците са по-информирани и талантливи, толкова художествения резултат е по-неочакван, задълбочен и значим.
Мечтая един ден елитен световен критик, разглеждайки картините ми, да познае, че съм живял на Балканите в края на 20-ти и началото на 21 век. Живописта, която съвместно правим със съпругата ми, ако беше музика би трябвало да се нарича мелодичен ортодоксален джаз – „Мадона”, „Време”. А в друго направление, общите ни работи ги определям като поетична, сюрреалистична абстракция – „Есен”, „Странни цветя”, „Торба с огън”. Често рисувам пейзажи, натюрморти, голи тела и композиции, които съвсем скромно определям като поетичен реализъм.”